|
Share

ХЛАМИДИЯ И НЕСПЕЦИФИЧЕН УРЕТРИТ

Хламидия трахоматис е най-широко разпространената инфекция, предавана по полов път при мъжете в Западния свят. Тя е причина за 60% от случаите на неспецифичен
уретрит и 45% от случаите на орхиепидидипит.

Дори при липса на симптоми, инфекцията може да се установи при 7% от сексуално активните мъже, посещаващи урологичните кабинети. Хламидията е кръстоска между бактерия и вирус. Твърде малка е, за да се види под обикновен микроскоп, и трудно се развива в култура. Резултат от клиничния тест обикновено се получава след няколко дни. Някои мъже носители на инфекцията може и да нямат симптомите й, но я предават на своите сексуални партньори. Типичните симптоми са смъдене на върха на пениса, сълзене и болка при уриниране. Те се появяват от 1 до 6 седмици след инфектирането. Оплакванията са от петна от слуз и гной по бельото. Понякога при уриниране от подпухналия край на уретрата може да бликне течност като от спрей. Предварителна диагноза се поставя по намазка от секрета от уретрата, която се изследва под микроскоп. За поточна картина се събира урина в три епруветки. В едната се проверява дали мътната урина се избистря след добавяне на 5% оцет. Ако не се избистри, в нея има клетки гной. Междувременно намазки от вътрешните стени на уретрата се изпращат за антигенен тест. При наличие на гной в секрета на уретрата, но при отсъствието на организми причинители, се поставя диагнозата неспецифичен уретрит, който най-вероятно се дължи на хламидия. За да е ефективно, лечението с антибиотици трябва да започне веднага, без да се чака резултатът от антигенния тест. Той може да се получи едва след няколко дни без дори да се открият следи от инфекция. Затова е по-добре да се лекува само предполагаема, а не доказана хламидия, вместо да се допусне действителната инфекция да даде своите поражения. Те са орхиепидидимит (възпаление и подуване на тестисите), който може да се разпространи чак до очите, обикновено чрез допир с пръст, и да предизвика конюнктивит. При 1% от засегнатите неспецифичният уретрит може да предизвика имунологична реакция, наречена синдром на Райтер.

СИНДРОМ НА РАЙТЕР

Диагнозата му включва уретрит, двустранен конюнктивит (понякога увеит: възпаление на лигавицата на окото, включително ириса )плюс артрит. Болестта на Райтер е най-обичайната причина за артрит при младите мъже. Той обикновено поразява една-две стави, най-често коляно и глезен и е придружен от треска и обща отпадналост. Засегнатите стави се възпаляват, подуват, сковават и болят. Възпалението може да обхване сухожилия, връзки и целите ходила, като не са изключени и обриви по кожата. Артритът, причинен от Райтеровия синдром, се лекува с болкоуспокоителни и противовъзпалителни средства. Първият пристъп минава за 2 до 6 месеца, но възстановяването може да отнеме цяла година. За съжаление в една трета от случаите артритът рецидивира, особено след нова проява на неспецифичен уретрит.

ХЛАМИДИЯТА И ПОНИЖЕНАТА ОПЛОДИТЕЛНА СПОСОБНОСТ

Друго важно основание за диагностициране и лечение на хламидната инфекция при мъжете е откриването на техните сексуални партньорки, за да не се допусне разпространението на болестта. Хламидната инфекция при жените обикновено протича без симптоми. но бавно възпалява и запушва фалопиевите тръби, което впоследствие води до безплодие. По-слабата инфекция с организми, причиняващи неспецифичния уретрит, включително хламидия, може да намали оплодителната способност на мъжете. Това се дължи на факта, че гнойните клетки засягат спермата. Отделят се голям брой супероксидни свободни радикали, за които се знае, че вредят на семенната течност. Това състояние подлежи на лечение с антибиотик. Много е важно да се ограничат половите контакти, докато не е приключило лечението и изследванията не дадат добри резултати.

ГЕНИТАЛНИ БРАДАВИЦИ

Гениталните брадавици са една от най-често срещаните венерически инфекции при мъжете. Причинява я човешкият папиломен вирус, който се явява в 60 разновидности. Всъщност брадавицата е доброкачествен тумор. Брадавиците са с най-различни форми и размери — от кръгли израстъци до букети, подобни на карфиол. Често са влажни и сърбят. Гениталните брадавици се предават най-често по полов път, но вирусът може да се предаде и с ръка. Между инфектирането и появата на първата брадавица могат да минат от няколко седмици до няколко години. Те изникват по пениса, в кранчето на уретратл и около ануса . Брадавицата може да премине към латентна форма в човешките клетки и при наличие на инфекция да се появява периодично през. целия живот. Някои от брадавиците са сигнал за повишен риск от рак на гениталиите. Ето защо тези, които веднъж са имали такива брадавици, трябва ежегодно да преминават контролен преглед. Същото се отнася и за хомосексуалистите, за да може навреме да се откриват видоизменения в клетките, които могат да доведат до развиването на карцинома. Гениталните брадавици се лекуват най-добре в специализирани клиники, където навреме могат да бъдат открити симптомите и на други венерически болести. Важното е веднага да се потърси лекарска помощ.

Има няколко начина за лечение:

• Намазване на брадавиците с разтвор от подофилин, който направо убива инфектираните клетки. Процедурата се извършва амбулаторно. Лечението трае няколко седмици. Третиране с подофилотоксин — активната съставка на подофилин. Тя се предписва в слаб разтвор и се прилага при домашни условия. Ефектът се очаква също след няколко седмици.

Лечение с трихлороцетна киселина при амбулаторни условия. Понякога за по-бърз ефект се добавя и подофилин.

Замразяване на брадавиците с криотерапия. Прилага се главно при единични брадавици в самото връхче на уретрата. Изгаряне на брадавиците със специален инструмент, подобен на форцепс. Процедурата се извършва с местна упойка и резултатите са бързи и трайни. Това е отличен метод за лекуване на големи или множество генитални брадавици. За съжаление уредът е скъп и не всяка клиника може да си го позволи.

ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС

Първоначално се смяташе, че гениталният херпес се причинява само от вируса Xerpes simplex II, докато херпесът на устната се отдаваше главно на вируса Xerpes simplex II. С разпространяването на оралния секс обаче разликата между двата вируса се заличава. Изследвания на кръвта показват, че повечето от нас са засегнати от вируса на херпеса, преди да стигнат средна възраст. Много хора дори не дават признаци на инфекция или поражения. Това означава, че имат имунитет към вируса, но не знаят, че са заразени.

ПЪРВИЧЕН ХЕРПЕС

Първата поява на херпеса може да се смята за първична атака. Ако инфекцията изобщо породи симптоми, най-вероятно е това да стане от 2 до 14 дни след заразяването. Типичните симптоми са:
• сърбеж и неприятно усещане около гениталиите
• общо неразположение
• ниска температура
• главоболие
• болки в мускулите и ставите
• болки в стомаха
• остри болки в долните крайници (невралгия) • подуване на лимфните възли в слабините
• затруднено уриниране. След ден-два се появяват типичните плюски и пбразуват червена подутина. Скоро те се разпукват и се открива болезнена рана. Тези рани отделят течност, която гъмжи от вируси — 1 000 000 на милилитър. При мъжете симптомите траят 10-13 дни, но до пълното излекуване минават поне 21 дни, ако имунната система не се окаже съвсем слаба. Раните до главата и препуциума на пениса при необрязаните мьже минават без да оставят белези. По сухата кожа на стъблото на пениса, по скротума и бедрата се образува коричка, която оставя белези, избледняващи с времето. Перианалните и ректалните рани обикновено водят до спазъм на ануса и обилно отделяне на слуз от ректума.

РЕЦИДИВИРАЩ ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС

Необикновеното при вирусния херпес е, че .имунната система не може да го унищожи напьлно. При първичната атака вирусите проникват в окончанията на сензорните нерви около мястото на инфекцията и тръгват нагоре по асоциираните нерви. Те се настаняват в латентно състояние в тръбния коренов сплит на кръстните нерви, недостижими за антитела или противовирусни лекарства, докато се активират наново. Известни са следните фактори, реактивираши херпеса:
•физически стрес
• психически стрес
• висока или ниска температура локална генитална травма (грубо сексуално общуване, изскубване или бръснене на космите) вариране на хормоналните нива общо влошаване на здравословното състояние, други инфекции (настинка) отслабване на имунитета вследствие на наркотици, спин или рак излагане на ултравиолетови лъчи (при слънчеви бани) • рентгеново облъчване. Като се реактивират, херпесните вируси тръгват надолу по нервите към лигавицата на гениталиите. Те може да не изминат същия път, по който са се придвижвали нагоре, тъй че ако началната инфекция е станала през раничка на пениса, повторната може да възникне около ануса. Рецидивите никога не са така тежки, както първият пристъп. Може изобщо да не се стигне до симптомите на грипа, често се появява леко възпаление, което е повече неприятно, отколкото опасно и минава за три до пет дни.

ЧЕСТОТА НА РЕЦИДИВИТЕ

Не може да се предвиди колко често би се появявал херпесът. Около половината от инфектираните никога не го преживяват повторно. При една четвърт той може да се яви веднъж-два пъти годишно, а значително по-малък брой го преживяват по веднъж месечно. С времето честотата намалява и може да се каже, че инфекцията тлее. Половината от пациентите усещат симптомите-предвестници: сърбеж, парене, боцкане, изтръпване или остра болка в бедрата, пениса, скротума, дори в ходилата. Това са сигнали, че херпесът се движи нагоре-надолу по сензорните нерви. За да предотвратите рецидива, избягвайте силната слънчева светлина и солариумите. Носете свободно бельо, за да се проветряват гениталиите. Отбележете си при какви обстоятелства настъпва рецидивът, за да откриете причинно-следствената връзка. Постарайте се да отстраните причините, особено когато са свързани с преумора и напрежение.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВИРУСА БЕЗ ВИДИМИ СИМПТОМИ

Някои хора разпространяват вируса, без те самите да страдат от неговите симптоми. Вирусът е откриван в семенната течност на мъже, които никога не са се оплаквали от първична атака. Специалистите съветват онези, които знаят, че са прекарали една херпесна инфекция, да използват при полов акт защитните средства срещу забременяване (презерватив, диафрагма )дори ако в момента няма никакви видими белези на инфекцията. А появят ли се симптомите-предвестници, най-добре е сексуалните контакти да се избягват до пълното отшумяване на процеса. Презервативът би могъл да покрие накърнената повърхност на кожата, но няма гаранция, че вирусът не ще се предаде. По същата причина трябва да се избягва орално-гениталният контакт, ако има ранички на едното или другото място, тъй като херпесът може да премине от устата към гениталиите и обратно.

ЛЕЧЕНИЕ НА ГЕНИТАЛНИЯ ХЕРПЕС

Добре е още при първите симптоми да се потърси лекарска помош. Ако медикаментът ацикловир се приложи достатъчно рано, ще съкрати времетраенето и може да предотврати рецидива. За жалост диагнозата не може да се постави преди появата на видими симптоми, а дотогава вирусът на херпеса вече е нахлул в нервните окончания. Ацикловирът, който се произвежда във вид на крем и на таблетки, трябва да се прилага по пет пъти на ден от появата на първите симптоми в продължение най-малко на пет дни. Болката може да се успокои с аналгетици или с налагане на възпалените места с лед. Необходимо е да се спазва строга хигиена, за да не се предаде инфекцията към други части на тялото. Желателно е засегнатите зони да се мият поне 4 пъти дневно със соден разтвор и да се подсушават с лека струя от сешоара.

ГОНОРЕЯ

Предавана по полов път, гонореята се причинява от бактерията Neisseria gonorrhoea.
Рискът за един мъж да се зарази след един единствен необезопасен полов акт със заразена жена е около 20%. При жената обаче тази вероятност е 90%. Придобитата по полов път гонорея засяга генитално-пикочния тракт на мъжа, ректума или гърлото. При 3 до 7% от хетеросексуалните мъже се възпалява гърлото и се появява треска, а лимфните възли по шията се подуват. За 40% от мъжете-хомосексуалисти ректумът е единственото място, където се развива инфекцията. Само при 10% от мъжете се отделя кървав секрет при ходене по голяма нужда. Обичайният инкубационен период на гонореята е 2 до 5 дни, но понякога инфекцията няма характерните симптоми. Бактериите се залепват по външните стени на лигавицата на уретрата и други подобни повърхности и за 24 часа успяват да проникнат в клетките, където започват да се размножават. Обичайните симптоми са силно гноен секрет от пениса и болка при уриниране, сравнявана с изпишкването на счупени стъкла или ножчета за бръснене. Последните години се забелязва облекчаване на симптомите, поради което дори и най-слабите сигнали трябва да се проверяват колкото може по-скоро. Диагнозата се поставя след лабораторно изследване на проби от екскрементите. Гонореята се лекува с антибиотик като цитрофлоксацин, офлоксацин или ацитромицин. По-традиционните възможности са комбинация от пеницилинови препарати, приложени чрез мускулна инжекция. Някои щамове на гонореята са устойчиви на пеницилина, особено ако вирусът е от Далечния изток или Африка. Недиагностицираната гонорея може да доведе до усложнения като простатит и орхиепидидимит при 10% от мъжете. Хроничната инфекция на гениталния тракт също може да причини нараняване и болка при уриниране. При 1% от заразените мъже гонококовите бактерии се разпространяват из цялото тяло и предизвикват обриви по кожата, гонококов тендинит и артрит. Не са изключение и треска, побиващи тръпки, загуба на апетит и болки в ставите, съпроводени с. мъчително придвижване. Инфекцията като че ли преминава от става в става, но ако й се позволи да се разраства, може да се образува гной и пораженията да бъдат още по-тежки.

СИФИЛИС

В момента сифилисът се среща сравнително рядко.. Той се предава по полов път и се причинява от една спираловидна бактерия. В рамките на часове инфекцията прониква в кръообращението и се разпространява в цялото тяло. Между 9 и 90 дни по-късно на заразеното място се развива безболезнена широка язва (в гениталиите, на някой пръст или по езика). Раната има силно изразени ръбчета и гъбеста структура . Тя се нарича първична рана и е силно заразна. Изчезва за един-два месеца, но оставя белег. След още 6 до 8 седмици някои хора развиват грип в лека форма и получават тъмнорозов обрив по кожата, включително дланите, и ходилата; почти всички лимфни възли се увеличават и лигавицата на устата, гениталиите и ануса се възпалява. Косата започва да пада на кичури, а по гениталиите могат да се появят големи подобни на брадавици израстъци. Този втори стадий на болестта е силно заразен дори при пациенти, които не развиват видими симптоми. Ако се оставят без лечение, симптомите затихват и болестта влиза в латентна фаза. Тогава болният не е вече заразен. От 3 до 20 години покъсно се развива следващата фаза на терциарния сифилис. Тъканта се разрушава на много места и се получават рани, наречени сифиломи. Традиционно костите, носът, езикът и други части на тялото биват проядени като от червеи. За щастие с откриването на антибиотиците и диагностичните кръвни изследвания развитието на болестта изобщо не стига толкова далеч в Западния свят. Иначе терциерният сифилис може да доведе до сърдечни усложнения, лудост от прогресивно увреждане на мозъка и парализа. Обикновено сифилисът се диагностицира и лекува още с появата на първите симптоми. Предпочита се антибиотикът пеницилин под формата на мускулни инжекции в продължение на 12 дни за първия и 15 дни за втория стадий. Няма доказателства за резистентност към това лечение.

ХЕПАТИТ В

Широко известно е, че хепатит В се предава чрез заразна кръв. Знае се, че се разпространява и по полов път при хомосексуалистите. По-малко известно е обаче, че хепатит В е и една от най-често срещаните болести при хетеросексуалните мъже. Тя е силно инфекциозна и дори преживелите острата й фаза могат дълго да страдат от сериозните й последици, като цироза, увреждане на черния дроб и дори рак. По данни на Световната здравна организация с вируса на хепатит В са заразени два милиарда души, докато серопозитивни са едва 10-13 милиона. Хепатит В се пренася по същия начин като вируса на СПИН, но е 100 пъти по-заразен от него, предава се 8,6 пъти по-ефективно и убива повече хора. Вирусът причинява остро възпаление на черния дроб, съпроводено с жълтеница и тежки поражения върху различните системи на организма. Един процент от заразените с хепатит В умират от неспособността на черния дроб да изпълнява функциите си. Десет процента от преживелите са силно заразни поради присъствието на частици от вируса в тяхната кръв, сперма и слюнка. Тези приносители са източник и на други инфекции, предавани по полов път. Половината от носителите на вируса на хепатит В развиват цироза на черния дроб, а вероятността да. развият рак е 400 пъти по-голяма от тази при незаразените . При половината от заразените усложненията на болестта имат летален изход. Рискът от заразяване с хепатит В зависи от броя на сексуалните партньори, продължителността на половата активност и личната история на други заболявания, предавани по полов път. Мъжете, които са имали повече от 10 сексуални партньорки през живота си, са шесткратно по-застрашени от хепатит В, отколкото онези с до две партньорки. В някои части на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн 20% от местното население са заразни носители на вируса на хепатит В. Половите контакти при пътувания в тези райони, особено когато не се взимат предпазни мерки, са силно рискови. Колкото и да е страшен, хепатит В — за разлика от СПИН — е до голяма степен предотвратим с ваксинация. Тя е напълно безопасна и се препоръчва както при далечни пътувания, така и за намаляване на риска при хетеро- и хомосексуални полови връзки. Ваксината не замества предпазните средства от рода на презерватива, но увеличава защитата на организма.

ВАКСИНИРАМЕ СРЕЩУ ХЕПАТИТ В

• Стандартният курс на имунизация се състои от три инжекции, които се правят в рамките на половин година. Един месец след първата се прави втората, а третата — шест месеца след първата. Надежден имунитет се добива след още шест месеца.
• За заминаващи към далечни краища на света се прилага по-ударна схема, при която първите три инжекции се правят през един месец, а до една година се поставя и четвърта — поддържаща — инжекция.
• Следрискова профилактика се прави със специален имуноглобулин, който се вкарва в организма заедно с ваксинацията не по-късно от 48 часа след излагането на инфекция. Препоръчва се кръвно изследване шест месеца до една година след курса на имунизации, за да се провери дали е „хванал". Ефективността на тази защита е 90-95%, но по-възрастните и пълни мъже имат нужда от допълнителни поддържащи дози.

СКАЛА НА РИСКА ОТ ХЕПАТИТ В ПРИ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ НА ПОЛОВО ОБЩУВАНЕ:

Висок риск
• анално или вагинално сношение без презерватив;
• орален контакт с отделяне на сперма (фелацио с еякулация);
• всяко действие, криещо опасност от контакт със заразена кръв, като използване на чужда четка за зъби, бръснач, игли; преливане на неизследвана кръв; стоматологична или медицинска помощ в чужбина.

Среден до висок риск
• анално или вагинално сношение с презерватив;
• фелацио без еякулация;
• „мокра" целувка (уста в уста).

Малък риск
• взаимно мастурбиране. Минимален риск
• "суха" целувка (само по бузата).

ЕКЗОТИЧНИ ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ

ШАНКЪР (ВЕНЕРИЧЕСКА ЯЗВА)

Получава се вследствие на инфектиране с Haemophilus ducreyii. Три до пет дни след заразяването се появяват болезнени генитални язви. Лимфните възли на слабините се подуват и се образуват болезнени отоци, наричани „бубони". При по-тежки случаи се шаване на тъканта.

ВЕНЕРИЧЕСКИ ЛИМФОГРАНУЛОМ

Причинява се от Chlamidia trachomatis serotypes 1, 2 и З, която е тясно свързана с Chlamidia, предизвикваща неспецифичен уретрит. Една-две седмици след заразяването се образуват малки безболезнени язви или подутини. Понякога се появява треска, главоболие, болка в мускулите и ставите, обрив. Първият стадий преминава бързо и обикновено без симптоми. След това болестта прогресира, като лимфните възли на слабините се подуват и възпаляват. Появяват се едностранни или двустранни „бубони". Язвите могат да бъдат придружени и от абсцеси по кожата. Ако не се приложат антибиотици, лечението може да продължи няколко месеца.

ВЕНЕРИЧЕСКИ ГРАНУЛОМ

Причинява се от микроорганизъм, наречен Donovania granulomatis. От една до дванайсет седмици след инфектирането се появяват неболезнени възелчета. разположени обикновено по пениса или около ануса. Те постепенно се разраняватж се превръщат в болезнени червени язви с типично сплескани краища. При разрастване на язвите често се появява кървене. Инфекцията се лекува с антибиотици (тетрациклин/TETRACYCLINE,Imex/), но дори и без терапия има вероятност язвите да заздравеят, оставяйки обаче многобройни белези.

СПИН

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност се причинява от заразяване: с вируса.на човешката имунна недостатъчност (HIV). Той поразява белите кръвни клетки, известни като СD4 (хелпер )лимфоцити и потиска имунитета към инфекции и отделни ракови клетки. Вирусът се явява в две разновидности — HIV-1 и HIV-2. Някои хора са заразени и с двата вида, а тъй като вирусът лесно мутира, непрекъснато се откриват различни щамове и от единия, и от другия вид. На света има поне 13 милиона серопозитивни, най-много от които са в Африка на юг от Сахара (над 8 милиона). В САЩ има най-малко един милион серопозитивни, а в Ню Йорк най-много млади мъже умират от СПИН. В Англия болестта се появи за първи път през 1982 г. и ежегодно се диагностицират по 4000 серопозитивни. Световната здравна организация предвижда, че до двехилядната година броят на заразените с най-страшния вирус на века ще достигне 40 милиона. Всеки 12-15 секунди на света се заразява по един човек, а СПИН-ът взима по една жертва на всеки 12 минути.

СИМПТОМИ НА ЗАРАЗЯВАНЕТО С ВИРУСА НА ЧОВЕШКАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Началните стадии на инфекцията преминават без особени симптоми. След два-три месеца организмът започва слабо да атакува вируса с антитела, но в повечето случаи това не може да ликвидира инфекцията. Антителата обаче са важен признак, че организмът е бил изложен на инфекцията. което се установява с изследване на кръвта или слюнката, Открият ли се антитела в кръвта, за. човека, се казва, че е серопозитивен. Някои хора развиват неспецифично краткотрайно заболяване, известно като мононуклеоза. Острата инфекция се проявява две до шест седмици след заразяването и се състои от треска, възпалено гърло, обща отпадналост и болки в ставите. Лимфните възли могат да се увеличат. В отделни случаи се появява и неспецифичен обрив по тялото и горната част на крайниците. Обикновено на това състояние не се обръща особено внимание и се смята за грип. При някои серопозитивни може с години да не се проявят симптоми, при други се наблюдавано отслабване, фебрилни състояния, нощно изпотяване или безпричинна диария. Със засилване на активността си вирусът атакува и убива все повече имунни клетки СВ4. Техният брой бързо намалява, а заедно с това и способността им да се борят с инфекцията. Болният загубва устойчивостта си на инфекции и започва да страда от необичайни за здравите хора заболявания. Това е същинската фаза на СПИН. Симптомите, доказващи, че става дума за СПИН, са постоянни инфекции като стоматомикоза в устната кухина, гъбички по кожата, упорит херпес, атипични пневмонии, косместа левкоплакия (белезникави, сякаш окосмени плаки по езика и вътрешната страна на бузите )и саркома на Капози — моравочервени петна по кожата и вътрешните органи. По-новите изследвания показват, че при значителен брой мъже, заразени с вируса на СПИН, болестта не се развива с години. От 562-ма пациенти в Сан Франциско 31 нямат симптоми на СПИН цели 10 години след като са били заразени, а 12% все още имат нормален брой СD4 кръвни клетки. В Милано лекарите установили, че от 111 заразени мъже 20% няма да развият симптоми в продължение на 25 години. Това дава основание да продължава търсенето на онези фактори в имунната система или начина на живот, които биха предотвратили развитието на болестта.

ПРЕДАВАНЕ НА СПИН

Вирусът на СПИН е изолиран от кръвта, слюнката, майчиното мляко, вагинадната секреция и семенната течност. Той се разпространява по следния начин: с инфектирана кръв при:
• използуване на чужди игли и прибори за бръснене;
• кръвопреливане в страни, където кръвта не се изследва за СПИН и не се използват стерилни лабораторни уреди;
• зъболечение там, където приборите не се стерилизират по всички правила; от инфектирана майка към детето й при раждането или кърменето му; по полов път при общуване с инфектиран партньор (мъж или жена), без да се използват защитни средства.

ПРЕДАВАНЕ НА СПИН ПО ПОЛОВ ПЪТ

Световната здравна организация е установила, че 80-90% от серопозитивните са се заразили с вируса на СПИН при хетеросексуално общуване. Изглежда, че вирусът се предава по-лесно от мъжа на жената. отколкото обратно. Статистиката показва, че 32% от партньорките на заразен мъж прихващат вируса, докато жената може да го предаде едва на 25% от партньорите си. Поглъщащите семенната течност при фелацио са силно застрашени от инфекция с вируса на СПИН, докато рискът това да стане само чрез слюнката вероятно е малък, но все пак съществува. Всякакво кръвотечение в устната кухина или вагината (кървящи венци, менструация )по време на полово сношение крие много висок риск от предаване както на СПИН. така и на хепатит В. Някои специалисти препоръчват оралният секс да се избягва напълно, освен ако не е абсолютно сигурно, че партньорът не е вирусоносител. Ако все пак не се вслушате в този съвет, използвайте презерватив или сродно покритие на женските гениталии, каквото се продава в аптеките. Презервативът е надеждна защита и при традиционно полово общуване, а за анален секс са необходими особено здрави кондоми.

Част втора

БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ

 

КОРОНАРНА БОЛЕСТ

Коронарната болест е един от най-масовите убийци в Западния свят, на чиято сметка са записани една трета, ако не и една втора от всички смъртни случаи при мъжете. Тя е резултат от втвърдяването и облаганото с налепи на стените на коронарните артерии. Това намалява кръвния поток и ограничава достъпа на кислород до тъканите на сърцето. Що се отнася до сърдечния мускул, който се съкращава над 100 000 пъти на ден, липсата на кислород не след дълго води до мускулни спазми. Те причиняват стягаща болка, известна като ангина пекторис. Ако недостигът на кислорода е прекалено голям, мускулните клетка умират и се стига до инфаркт.

ВНЕЗАПНА БОЛКА В ГРЪДНИЯ КОШ

Внезапната болка в гръдния кош изисква сериозно отношение и незабавна лекарска намеса. Ако се дължи на инфаркт, първите два часа са от решаващо значение. Лечението може да възстанови достъпа на кръв към засегнатия мускул чрез отваряне на запушената артерия и тъканта може да бъде спасена. Класическите характеристики на инфаркта са:
• внезапна, силна болка в центъра на гръдния кош, която ви стяга, сякаш сте затиснати в менгеме;
• болка, която обикновено започва в момент на почивка (например когато сядате )и се засилва при всяко движение, но може да се появи и по всяко друго време;
• болка, която тръгва към челюстта или надолу по ръката, обикновено в лявата половина; р задушаване, пребледняване и потене, както и усещане за фаталност. Можете да почувствате също непреодолима нужда да изпразните ЧЕРВАТА си. Когато класическите симптоми са налице, диагнозата е почти ясна. Но понякога при по-възрастните хора инфарктът може да причини само внезапна отпадналост, нередовен пулс или намалено подаване на кръв към сърцето, придружени със задушаване и подуване на глезените.

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА КОРОНАРНА БОЛЕСТ

Коронарната болест зависи от много рискови фактори. Най-важните от тях са:
• принадлежността към мъжкия пол
• наличието и на други случаи на сърдечни заболявания в семейството
• тютюнопушенето
• непостоянното кръвно налягане
• изобилстващата на наситени мазнини храна
• пълнотата
• високото съдържание на НСЛ-холестерол в кръвта
• заседналият живот с много малко спортни занимания
• зле контролираният диабет. Неотдавнашно проучване във Великобритания показва, че седем от всеки осем мъже имат рискови фактори за коронарна болест. Половината от зрялото мъжко население е с наднормено тегло, от които 12% се определят като пълни. Един на всеки шест има високо кръвно налягане, един от всеки пет не е изпълнявал спортни упражнения през предшестващите четири седмици и седем от всеки десет са със застрашително увеличени нива на кръвния холестерол. Проучването също сочи, че при мъжете между 55 и 74 години броят на прекаралите инфаркт или удар е двойно по-голям, отколкото при жените на същата възраст. Само 12% от изследваните мъже не са били под въздействието на четирите основни рискови фактора: тютюнопушенето, високото кръвно налягане, увеличения холестерол и отсъствието на спортни занимания. Други проучвания показват, че във Великобритания всяка година един на всеки 10 000 привидно здрави мъже внезапно умира. В 95% от случаите причината е неочакван инфаркт или сривове на сърдечния ритъм, причинени от коронарна болест.

ХОЛЕСТЕРОЛЪТ И КОРОНАРНАТА БОЛЕСТ

Холестеролът е вид мазнина, съществуваща само в животинския свят. Тя е от първостепенно значение за доброто състояние на клетъчните мембрани, за нервната проводимост, за водоустойчивостта на кожата и бързото зарастване на раните. Холестеролът също така е важен градивен елемент при производството на жлъчните киселини и стероидните хормони от рода на тестостерона. По-голямата част от кръвния ни холестерол се синтезира в черния дроб от наситените хранителни мазнини. Готовият холестерол в храната има съвсем малък принос към общото ниво на холестерола в кръвта. Холестеролът се разнася из тялото с кръвния поток, където се слива с протеинов носител (липопротеин). Съществуват две форми на холестерола — с високо съдържание на липопротеини (ВСЛ-холестерол) и с ниско съдържание на липопротеини (НСЛ-холестерол). Прекалено големите количества на НСЛ-холестерола са опасни. Тъй като молекулите му са доста малки, те проникват в артериалните стени, втвърдяват ги и слагат началото на. процес, известен като атеросклероза. Той е съпроводен с образуването на подутини, наречени плаки, които водят до формиране на кръвни съсиреци. Ако размерите им нараснат, те блокират малките артерии или пък се разбиват и се движат из кръвния поток. И двете явления са много сериозни и могат да доведат до ангина пекторис. инфаркт, удар или дори летален изход. За разлика от НСЛ-холестерола, ВСЛ-холестеролът е полезен. Молекулите му са прекалено големи, за да преминат през артериалните стени, и той остава в кръвта, за да разнася мазнините и да неутрализира вредното действие на НСЛ-холестерола. Ако са ви казвали, че имате висок кръвен холестерол, трябва да разберете какво е съотношението на ВСЛ-и НСЛ-холестерола. Ако по-голяма част от увеличения холестерол е под формата на ВСЛ-холестерол, няма защо да се страхувате от сърдечни заболявания. Ако се е покачило нивото на НСЛ-холестерола, опасността от коронарна болест е поголяма и вие трябва да намалите съдържанието на наситени мазнини в храната си. Най-добре е всички мъже да проверят нивото на кръвния си холестерол, преди да са навършили 30 години, а след това да го правят редовно на всеки две години. Това е от особено значение за мъжете, които пушат, имат наднормено тегло или високо кръвно налягане, страдат от диабет или имат в семейството си случаи на болки в гръдния кош, инфаркт или хиперлипедимия (високи нива на мазнините в кръвта). Класификация на общото съдържание на кръвен холестерол Препоръчително Пределно допустимо Завишено Високо, съответно 7,8 ммол/л Ако общото съдържание на кръвен холестерол е завишено или високо, то трябва да се анализира, за да се установи какъв дял се пада на благотворния ВСЛ-холестерол, и какъв — на опасния НСЛ-холестерол. Нормално съотношение на различните кръвни липиди Общо съдържание на холестерол <5,2 ммол/л НСЛ-холестерол 1 ммол/л
Триглицериди <2,3 ммол/л Тези критерии в по-прецизиран вид се прилагат за мъже под 30 години и за всички пациенти с коронарна болест.

ЛЕЧЕНИЕ НА ВИСОКИТЕ НИВА НА КРЪВЕН ХОЛЕСТЕРОЛ

Коронарно-артериалната болест може да бъде овладяна без да се прибягва до медикаменти или хирургична намеса. Дори само промяната на хранителните навици и начина на живот може да намали нивата на холестерола, да възвърне еластичността на артериите и да изчисти атеросклерозните плаки, които са причина за появата на съсиреци в кръвта. Това наскоро бе доказано при експеримент, проведен с 41 пациенти в Калифорния. Част от пациентите се събирали два пъти седмично, за да правят физически упражнения, да се подлагат на психотерапия срещу стрес, да се занимават с йога или да медитират. Те били посъветвани да спазват вегетарианска диета и да получават не по-вече от 10% от необходимите им колории под формата на хранителни мазнини. Консумирали полиненаситени мазнини и по този начин храната им практически не съдържала холестерол. След четири години при 72% от пациентите болестта била овладяна, като процентът на удебеляване на коронарната артерия паднал от 43,6 на 39,7 . Положителни резултати са постигнали и мъжете, спазващи т.нар. Средиземноморска диета. При тях рискът от инфаркт е намалял със 75%. Благотворни съставки на Средиземноморската диета Смята се, че Средиземноморската диета намалява риска от коронарна болест поради това, че включва маслиново масло, витамани-антиоксиданти, чесън, мазна риба и червено вино, а също така е богата на целулоза.

 

МАСЛИНОВО МАСЛО (ЗЕХТИН)

Маслиновото масло (както и синапеното) съдържа витамин Е и е богато на мононенаситена мазнина, наречена олеинова киселина. Чрез преработването й в организма се намалява нивото на вредния НСЛ-холестерол, без да се засяга полезният ВСЛ-холестерол. В резултат на това тези, които редовно използват зехтин или синапено масло (като например родените в средиземноморския регион или техните потомци), рядко страдат от коронарна болест.

АНТИОКСИДАНТИ

НСЛ-холестеролът, окислен под въздействието на свободните радикали, по-лесно може да проникне в артериалните стени и да ги втвърди. Като не позволяват на холестерола да се окисли, антиоксидантите могат да ни предпазят от коронарна болест. Проучвания, направени сред 6000 мъже на средна възраст, показват, че рискът от появяване на болка в гръдния кош, причинена от ангина пекторис, е три пъти по-малък при тези, които имат високо съдържание на витамини Е, С и бетакаротини в кръвта. Мъжете, които са застрашени от коронарна болест и допълнително са взимали витамин Е, са подобрили състоянието си с 12%. Ако приемът на витамин Е е продължил повече от 2 години, рискът от коронарна болест прогресивно е намалял с 25%. Десетгодишно изследване в Калифорния показва, че ако се приемат достатъчно големи количества витамин С (включително и под формата на таблетки), рискът от сърдечни заболявания при мъжете намалява с 40%, а смъртните случаи от коронарна болест са с 35% по-малко, (вж. Глава 21).

ЧЕСЪН

В Германия се продават срещу рецепта таблетки, съдържащи 4 г екстракт от пресни чесънови скилидки, за лечение на високия кръвен холестерол и високо кръвно налягане. При пациенти, поемащи 800 мг чесън на прах дневно, холестеролът в кръвния серум е спаднал средно с 12% след 4-месечна терапия, а триглицеридите (друга форма на мастни киселини в кръвта) са намалели с около 16%. Изследванията показват, че активната съставка алицин в чесъна не позволява на клетките да поемат холестерол и намалява производството му в черния дроб. Серните компоненти, получаващи се при разпадането на алицина, също имат благотворно въздействие. Те се свързват в дълги вериги мастни киселини, които изпълняват ролята на антиоксиданти. Този механизъм има особено значение при профилактиката на коронарната болест. Чесъновата терапия намалява с 8% систоличното кръвно налягане и с 12% диастоличното в рамките на три месеца (вж. Глава 12 ). Това вероятно се дължи на разширяването на кръвоносните съдове и на благотворния ефект на чесъна върху механизма на преминаването на йоните на натрия и калия през клетъчната мембрана.

ТЛЪСТА РИБА

Тлъстите риби като сьомга, пъстърва, херинга и сардина, съдържат мастна киселина, която преработена в организма, разрежда кръвта, пречейки на тромбоцитните клетки да се слепват. Редовното поемане на тлъста риба понижава риска от коронарна болест. В случай на инфаркт мастната киселина от тлъста риба намалява опасността за живота. При прекаралите един инфаркт рибата би могла да предотврати получаването на втори. Холандски лекари са установили, че ако рибата участва един или два пъти в седмичното меню, рискът от смъртоносен сърдечен удар е два пъти по-малък.

ЧЕРВЕНО ВИНО

Червеното вино съдържа антиоксиданти, които намаляват риска от атеросклероза и правят кръвта по-малко гъста. Много полезно е да пиете червено вино по време на хранене, защото то неутрализира въздействието на наситените хранителни мазнини.

ХРАНИТЕЛНИ МАЗНИНИ

Препоръчва се мъжете да намалят съдържанието на мазнини в храната, така че те да съставляват по-малко от 30% от дневните калории. На наситените мазнини трябва да се падат по малко от 10%. Ако страдате от симптоми на коронарна болест, най-добре е да ограничите приема на мазнини на 20% от дневните калории, като сведете до минимум наситените (животинските )мазнини. Така можете значително да подобрите здравето си. Ако диетата с ниско съдържание на мазнини ви се струва безвкусна, има много готварски книги, в които ще откриете чудесни рецепти на пикантни ястия, съдържащи вкусни подправки и билки.

НАСИТЕНИ МАЗНИНИ

Храната ни съдържа три вида мазнини — наситени, мононенаситени и полиненаситени. Наситените мазнини идват главно от месото и млечните продукти и се преработват от черния дроб във вредния за здравето ни НСЛ-холестерол. Ето защо е необходимо да ограничим тяхната консумация. Преработените от организма наситени мазнини увеличават гъстотата на кръвта и причиняват свиване на кръвоносните съдове. Това забавя кръвообращението и води до образуване на кръвни съсиреци (тромбоза). Ето няколко лесни начина да ограничите мазнините в храната си:
• Вместо краве масло и сметана използвайте мононенаситени продукти, произведени от зехтин или синапено олио.
• Преминете на обезмаслени видове майонеза, сосове за салати , сирене, кисело и прясно мляко и др.
• Яжте по-малко червено месо — най-добре един или два пъти седмично, а не както обикновено един-два пъти дневно.
• Отстранявайте сланината от месото и купувайте предимно филета.
• Редовно си правете вегетариански дни — но тогава не прекалявайте със сиренето или яйцата.
• Яжте повече риба, за предпочитане тлъста.
• Избягвайте храни, богати на наситени мазнини, като кокосовите орехи, супите със сметана, шоколада, пастетите, стридите, скаридите.
• Ограничете консумацията на торти, чипс, бисквити и снаксове.
• Предпочитайте печеното пред пърженото. Печените картофи са по-полезни от сготвените на фурна или пържените.

ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

Редовните физически упражнения намаляват нивото на вредния НСЛ-холестерол и увеличават съдържанието на полезния ВСЛ-холестерола (вж Глава 18.)

ТЮТЮНОПУШЕНЕ

Тютюнопушенето утежнява коронарната болест. При него се отделят опасни за здравето свободни радикали, които увреждат артериите и създават предпоставки за атеросклероза. Освен това се увеличава гъстотата на кръвта и се придизвикват артериални спазми, в следствие на които значително намалява потокът на богата на кислород кръв. Ако високото ниво на кръвния холестерол не се повлияе от промените в храненето и начина на живот, лекарят ще ви предпише лекарства, понижаващи съдържанието на липиди.

ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ

То е от съществено значение за намаляване на риска от коронарна болест.

ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ


• Избягвайте полуготовите и консервираните храни — те съдържат много консерванти и сол. Яжте пълноценни храни, богати на минерали, витамини и целулоза.
• Увеличете консумацията на пълнозърнести варива, кафяв ориз, пълноценни макаронени изделия и пълнозърнест хляб до 50-70% от дневните ви калории. При повечето мъже този процент е по-малък от 40.
• Яжте повече пресни плодове, салати и зеленчуци, най-добре около половин килограм дневно (без да смятате картофите). Това прави около 5-6 приема — например чаша неподсладен портокалов сок на закуска, голяма салата на обяд, два плода след обяд и два зеленчука на вечеря. Плодовете и зеленчуците са богати на антиокислителните витамини С, Е и бетакаротин, които предпазват от коронарна болест и ракови заболявания.
• Намалете количеството на мазнините, особено на наситените, в храната си. Те трябва да бъдат не повече от 30% от дневните калории. За мъжете това прави около 75 г на ден. Повечето мъже обаче са свикнали да изяждат над 100г на ден. Използвайте повече зехтин за готвене и салати.
• Намалете количеството на червеното месо в храната си. Яжте по една-две порции на седмица. Вместо това наблегнете на вегетарианските ястия, съдържащи богатите на протеини бамя и фасул.
• Яжте повече риба. Рибата, и по-специално тлъстата, влияе положително върху кръвния холестерол, тъй като е богат източник на минерали и протеини.
• Увеличете консумацията на ядки и семена. Световната здравна организация препоръчва да изяждаме по 30 г ядки и семена на ден. Те са богат източник на мастни киселини, които влияят положително върху нивото на кръвния холестерол.
• Намалете количеството на захарта и захарните изделия в менюто си. Те се абсорбират много бързо и покачват рязко нивото на кръвната захар. Това увеличава риска от диабет и атеросклероза.
• Незабавно намалете количеството сол, което приемате. Това ще намали риска от високо кръвно налягане (вж. Глава 12) и коронарна болест. За да подобрите вкусовите качества на храната, използвайте билки, подправки и черен пипер. Скоро ще свикнете с новия вкус на храната.
• Помислете си за допълнителен прием под формата на таблетки на витамини и минерали , като витамин С, В и бетакаротин (вж. Глава 19 )и цинк (вж. Глава 20).

ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Високото кръвно налягане (хипертонията) засяга около 20% от възрастното мъжко население. Тази болест е известна като тихият; убиец, тъй като се развива без симптоми и завършва с внезапен инфаркт или удар. Дори и кръвното ви налягане да е застрашително високо, вие може да се чувствате относително добре. Кръвното налягане се измерва съобразно с покачването на живачния стълб и се отчита в милиметри живак. То е най-високо, когато сърцето изтласква кръв по кръвоносната система, и най-ниско, когато сърцето е в покой между два удара. Стойностите на кръвното налягане са: висока (систолическо) и ниска — (диастолическо). Нормално младеж на 20 години би трябвало да има кръвно налягане 120/70 , а здравият 50-годишен мъж — 150/85. По нормите на Световната здравна организация хипертонията е кръвно налягане със стойности, по-високи съответно от 160 и 95. Систолическо кръвно налягане между 140 и 160 и диастолическо от 90 до 95 се смята за умерено или граничещо с хипертонията. Ето защо 50-годишен мъж с неконтролирано кръвно налягане може да прояви хипертония при стойности 180/100 и повече. Най-доброто сравнение за обясняване на високото кръвно налягане е с вода, която минава през маркуч: налягането й може да се повиши при увеличаване на притока от крана или чрез притискане на маркуча и намаляване на диаметъра му. По същия начин кръвното налягане може да се покачи при по-интензивна работа на сърцето или при намаляване диаметъра на кръвоносните съдове. Стойностите на кръвното налягане варират силно през деня. Най-ниските стойности се отчитат по време на сън, а най-високите — около пладне или след като човек е бил буден близо 4 часа. Физическото натоварване при изкачване на стълби или каране на велосипед временно увеличава кръвното налягане, но това е съвсем естествена физиологическа реакция. Две дейности на мъжа обаче могат шеметно да повишат кръвното налягане: вдигане на тежести и полов акт. Но тъй като и тези състояния са временни, те не вредят на организма. Емоции от рода на гняв също могат да повишат кръвното налягане. Това се дължи на факта, че адреналинът и други хормони на стреса стимулират свиването на кръвоносните съдове и карат сърцето да бие побързо.

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Високото кръвно налягане е резултат от взаимодействието между наследствени фактори, придобити такива и начина на живот. Вероятно то се дължи на някои аномалии в гените, които сами или в комбинация с други фактори причиняват това състояние в по-зрялата човешка възраст. Някои неблагоприятни влияния върху човешкия зародиш могат да станат предпоставка за хипертония, удар или инфаркт. Лошото хранене на бъдещата майка може да се отрази върху развитието на артериите. Статистиката сочи, че при новородени с тегло под нормалното вероятността от високо кръвно налягане в зрялата възраст е поголяма. Размерите на плацентата при раждането също имат значение. Средното систолическо кръвно налягане се покачва с 15 мм, докато теглото на плацентата расте от половин килограм до около 580 г. Следователно най-високо кръвно налягане се очаква да имат мъже, родени дребни бебета, но с големи плаценти.
Към това се добавя и фактът, че според проучванията има връзка между отпечатъците от пръстите и риска от развиване на високо кръвно налягане. Още през първите няколко седмици след зачеването се залага бъдещият релеф на човешките пръсти. Начинът на живот на майката през това време влияе върху шарката, която на свой ред е свързана с колебанията в кръвообращението. Шарките могат да имат формата на дъги, примки или колелца. Колкото повече са колелцата, толкова по-голям е рискът от хипертония. Изследванията сочат, че дори и при наличието на едно затворено колелце кръвното налягане е с 6% по-високо спрямо хора, които нямат такава шарка на пръста си. Колкото повече са тези конфигурации, толкова по-високо става кръвното налягане. Максималният им брой е 10, а средният — от 2 до 3.

Фиг. 13. Релеф на човешките пръсти

Освен предпоставките, заложени от генетичния код и развитието на зародиша, върху хипертонията влияят и начинът на живот и околната среда. Днес се приема, че покачването на кръвното налягане с напредването на възрастта е свързано с прекомерната консумация на сол. Химическото наименование на солта е натриев хлорид. Натрупването на натрий в организма води до високо кръвно налягане. Пълнотата при някои хора също се определя като причина за хипертония. Вероятното обяснение е, че сърцето работи с по-голямо натоварване, за да изтласка кръвта до всички участъци на по-масивното тяло. Пълните хора също така предпочитат храна, изобилстваща на наситени мазнини, и страдат от висок кръвен холестерол, голяма част от артериите им са втвърдени и удебелени (вж. глави 11 и 17). Друг важен фактор е алкохолът. Мъжете, които редовно изпиват над три единици алкохол на ден (вж. стр. 263), са предразположени към по-високо кръвно налягане. Много мъже обаче пият и повече от това, но имат нормално кръвно налягане — очевидно всичко зависи от гена. Другият важен външен фактор, обуславящ високото кръвно налягане, е стресът. Изглежда, че под стрес част от нервната система на някои хора се превъзбужда. Стресът увеличава нивото на адреналина в кръвта и възбужда симпатиковата нервна система. Това предизвиква артериални спазми и хипертония. По всяко време човек е под влияние на повече от един външен фактор. Прекомерното количество сол в храната се съчетава със стреса в живота и вероятността за повишаване на кръвното налягане става по-голяма, отколкото ако организмът е изложен само на едно от двете неблагоприятни влияния. На хипертонията трябва да се обръща сериозно внимание. Тя е сигурен знак за редица заболявания, които трайно увреждат здравето и съкращават живота. Двете най-чести развръзки при високото кръвно налягане са инфаркт и удар. Тъй като хипертонията затруднява сърцето да изтласква кръвта, неизбежно се стига до удебеляване на сърдечния мускул и разширяване на камерите. В края на краищата сърцето се превръща в отпуснат торбест мускул, който няма сили да помпа. То не може да изпълнява функциите си както трябва и в тялото се задържа течност. Задебеленото (хипертрофирано) сърце не може да се изпълни с кръв, и това води до болезненото състояние на ангина пекторис. Високото кръвно налягане уврежда вътрешните стени на артериите по цялото тяло. Натрупват се мастни плаки и тромбози (съсиреци), които в крайна сметка могат да блокират притока на кръв. Тъканите, лишени от кръв и кислород, скоро умират и така се получава инфаркт или удар. Смята се, че при мъжете над 40 години всяко покачване на систолическото кръвно налягане с 10 единици увеличава риска от сърдечно заболяване с цели 20%. Високото кръвно налягане може да доведе и до спукване на тънки кръвоносни съдове н мозъка. Вследствие на това се получава друг вид удар (инсулт), който причинява Кръвоизлив. Малките кръвоносни съдове в тялото са по-уязвими от високото кръвно налягане, отколкото широките кръвни артерии. Ако повишеното налягане засегне такива кръвоносни съдове в задната част на очната ябълка, се получава кръвоизлив в ретината и се нарушава зрението. Окото е като прозорец към мозъка — най-малката повреда в кръвоносен съд, забелязана в него, отразява много по-големи промени в мозъка, които могат да причинят инсулт. Случи ли се тези малки кръвоносни съдове да са в бъбрека, настъпват смущения в отделянето на урина и в тялото започва да се задържа течност. Това заболяване на бъбреците вече се среща много рядко, тъй като има достатъчно лекарства за овладяване на хипертонията.

КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ ИЛИ НАМАЛИМ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Ние сме безпомощни да променим както генетичния си код, така и развитието си в зародишна фаза. Остава ни само да изменим начина си на живот, за да сведем до минимум риска от високо кръвно налягане в по-напреднала възраст. А ако вече го имаме — независимо дали е тревожно или умерено високо, длъжни сме да избягваме онези фактори от живота си, които биха го влошили още повече. За да предотвратим или овладеем високото кръвно налягане, е необходимо да намалим консумацията на сол — да не добавяме сол в ястията нито на масата, нито по време на приготвянето им и съзнателно да избягваме солени, консервирани, преработени, пушени или мариновани риби и меса, готови супи, колбаси. Тази профилактика може да намали систолическото налягане поне с 5 единици. Ако всеки се вслуша в този съвет, смята се, че честотата на ударите сред населението ще намалее с 26%, а на коронарна болест — с 15%. Солта може да се замени с подправки и вкусовите ни рецептори бързо ще се приспособят към това. Помага и поемането на храни, богати на калий. Калиевите йони се свързват с натриевите йони в кръвта. Бъбреците заменят калия с натрий при производството на урина, така че колкото повече калий поема човек, толкова повече натрий ще изхвърля. За жалост обаче и калият може да бъде вреден, така че е най-добре да го получаваме главно чрез храната. Особено богати на калий са бананите, сушените кайсии, плодовите сокове и млека, всички зеленчуци, гъбите, картофите и спанакът, пълнозърнестите каши и — колкото да е странно — кафето. Ето оше няколко препоръки против високото кръвно налягане:
• Намалете алкохола, ако прекалявате с него; ограничете се с 21 единици седмично, а ако можете, слезте и на 14 (как се определя единицата алкохол вижте в Глава 17).
• Свалете излишните килограми чрез спазване на диета и по-активно спортуване. Физическите упражнения с продължителност поне 20 минути три пъти седмично могат от само себе си да намалят кръвното налягане. Добре е спортуването да предизвиква увеличаване на пулса до 110-120 удара в минута и леко изпотяване.
• Пушачите трябва да откажат цигарите. Високото кръвно налягане, съчетано с пушенето, уврежда кръвоносните съдове по-бързо, отколкото всяко от тях поотделно. Коронарната болест става почти неизбежна.
• Ако нивото на кръвния ви холестерол е застрашително високо, трябва рязко да намалите приема на наситени (животински) мазнини. Прекомерната им консумация води до втвърдяване и удебеляване на артериите и често причинява коронарна болест. Ако промените начина си на живот и въпреки. това кръвното ви налягане за задържа твърде високо, имате нужда от медикаментозно лечение. То е важно за контролиране на състоянието и намаляване на риска от инфаркт, удар, сърдечни и бъбречни смущения и други проблеми, свързани с кръвоносните съдове. Целта на лечението е да се намали диастолическото кръвно налягане под 90 мм и/или да се смъкне систолическото — под 160 мм. Най-широко разпространените лекарства срещу високо кръвно налягане са диуретиците и бетаблокерите.

РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Ракът става причина за смъртта на все повече мъже на възраст от 15 до 64 години. Един на всеки трима рано или късно се разболява от рак, а един на всеки четирима умира от тази болест. Най-често ракът засяга:
• белите дробове
• кожата ( немеланомни тумори)
• правото черво и ректума
• простатата
• пикочния мехур
стомаха
• лимфната система ( неходжкинов лимфом)
• панкреаса
хранопровода
• белите кръвни телца (левкемия). Най-разпространен при мъжете е ракът на белите дробове, който напоследък се измества на второ място от рака на стомаха. За жалост честотата на всички видове злокачествени заболявания нараства. Едно проучване в Швеция показва, че през последните 30 години броят на раковите заболявания при мъжете над 50 години се е увеличил с 55%, а при мъжете под 30 години — с 40%. Изглежда, все по-голямата честота на тези заболявания се дължи на нарасналото вредно влияние на канцерогените и йонизиращата радиация. Вече са известни факторите, които обуславят някои видове рак: Тютюнопушенето е свързано с 90% от случаите на рак на белите дробове и с една трета от случаите на смърт от други видове рак. Професията е в основата на един от всеки десет случая на белодробен рак: кранистите и товарачите са 14 пъти по-застрашени, а леярите, ковачите и печатарите — три пъти. Алкохолът може да стане причина за рак на езика, гърлото, хранопровода и черния дроб. Постоянната работа с някои химикали се свързва с рака на скротума (вж . Глава 2). Нерационалното хранене (бедно на витамини-антиоксиданти и целулоза и богато на наситени мазнини) може би е причина за над една трета от злокачествените заболявания.
• Някои видове рак имат и наследствена обусловеност, например ракът на простатната жлеза и на тестисите. Добрата новина е, че диагностицирането и лечението на рака е една от най-бързо развиващите се области в медицината и много от видовете рак вече са излечими, ако се открият в началната фаза. Надеждата е, че новите методи на генетична терапия ще могат да неутрализират раковите клетки или да ги направят по-забележими за имунната система, която да ги открива и унищожава.

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СИГНАЛИ ЗА РАННОТО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА РАКА

Има няколко тревожни признака, за появата на които трябва да следите, тъй като по тях може да се съди за възможна опасност от поява на тумор. Въпреки че в повечето случаи ще се окаже, че тези сигнали се дължат на нещо не толкова зловещо, по-добре е да им обърнете внимание, да отидете да се прегледате и да сте наясно, вместо да се правите, че нищо ви няма, и да отлагате важната диагноза. Сигналите за тревога са:
• загуба на тегло без видима причина
• загуба на апетит, придружена от отпадналост и апатия
• поява на раничка, която не минава за три седмици брадавица или друго петно по кожата, което се увеличава, покрива се с коричка, кърви, сърби или потъмнява
• упорита кашлица
• храчене на кръв
• промяна в поведението на ЧЕРВАТА
• промяна в поведението на пикочния мехур кръв в урината
• повръщане на кръв или кафяви съсиреци трудно преглъщане
• чувство на засищане въпреки малкото храна
• пресипналост в продължение на повече от три седмици необичайно кървене или секреция от всички отвори на тялото
• необичайно втвърдяване или поява на бучка където и да е по тялото
• промяна във формата или размера на тестисите упорито чувство, че погълнатата храна не се смила незатихваща болка в стомаха
• черни изпражнения
• силно и често главоболие
• честа дълбока болка където и да е по тялото.

ПРОФИЛАКТИКА НА РАКА

Много видове рак могат да се предотвратят чрез подобряване на храненето и начина на живот. Можете значително да намалите риска от злокачествено заболяване, като:
• откажете цигарите свалите излишните килограми и правите редовни физически упражнения намалите излагането на слънце и на ултравиолетова радиация използвате ефикасни защитни средства от слънце
• избягвате слънчево изгаряне
• спазвате правилата за безопасност и обличате защитни дрехи, когато работите с рискови химикали или радиоактивни материали
• пазите кожата си от пепел, катран, минерални масла и други дразнители приемате алкохол в безвредни количества се предпазвате от венерически болести, като правите безопасен секс
• оглеждате тестисите си поне веднъж месечно издърпвате кожичката на пениса и го измивате редовно ядете високоцелулозни храни и не допускате запек спазвате диета без наситени мазнини употребявате храна, богата на витамини С, Е и бетакаротин
• изяждате поне 5 порции плодове или зеленчуци на ден
• увеличите приема на пълнозърнести тестени изделия и бобови храни
• намалите консумацията на солени, мариновани и пушени храни. Всъщност диетата, която е благоприятна за сърцето, е чудесна и за намаляване на риска от рак. Вижте също главите, които разглеждат специфичните видове рак при мъжете (глави 1, 2, 6, 10,16 и 17).

 

МЪЖКИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ

Храносмилателните смущения и киселините се срещат два пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Над 60% от възрастните мъже са имали в даден момент такива симптоми. Храносмилателни смущения е общият термин за различните симптоми, свързани с храненето. Те включват чувство на разпъване при поглъщане на въздух, къркорене на ЧЕРВАТА, гадене, болки в коремната кухина и усещане за парене.

 

КИСЕЛИНИ В СТОМАХА И ХРАНОПРОВОДА

Дължат се на повишената киселинност в стомаха, която се връща нагоре по хранопровода. Обикновено тази реакция се предотвратява от свивачен мускул и от спираловидното съкращаване на мускулите на хранопровода. Ако обаче действието на мускулите е некоординирано (не е насочено надолу), ако е налице хиатусна херния и ако стомахът е твърде пълен, човек започва да усеща, че към гърлото му се връщат киселини. Главният симптом на това болестно състояние, усещането за парене зад гръдната кост, може да се разпространи нагоре към гърлото. Появява се около 30 минути след хранене и може да е предизвикано от физическо натоварване, навеждане или лягане по гръб за почивка. Най-често този пристъп е причинен от мазни храни, тестени изделия, шоколад, мента, плодови сокове, кафе или алкохол. Мъжете под 40 години противодействат на симптомите с антиациди, хапчета за регулиране на мускулната дейност на храносмилателния тракт и медикаменти, неутрализиращи киселинната секреция. Но за навлезлите в средна възраст, които освен това имат и по-тежки симптоми, като отслабване, трудно поглъщане, повръщане, кървене, анемия,преждевременно засищане, остра болка, се препоръчва медицинско изследване за изключване на вероятността за язва или рак.

СЪВЕТИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ

• Свалете излишните килограми.
• Ако пушите, зарежете цигарите.
• Яжте по малко и често през целия ден, вместо традиционните три обилни яденета.
• Не прекалявайте с течностите.
• Избягвайте горещи, кисели, пикантни, мазни храни.
• Консумирайте по-малко мента, шоколад и плодови сокове.
• Намалете чая и кафето.
• Ограничете алкохола.
• Избягвайте аспирина и производни от него лекарства — използвайте парацетамол.
• Не се навеждайте и не лягайте след ядене.
• Не яжте късно през нощта.
• Повдигнете горната част на леглото си с 15-20 см.
• Носете свободни дрехи.
• Чаша прясно мляко може да облекчи симптомите.
• Ако имате киселини, гълтайте по една лъжица сода бикарбонат, разтворена в чаша топла вода, през час, но не повече от три пъти.

Свалянето на излишните килограми и отказването от цигарите са от най-голямо значение за намаляване на киселините. Ако страдате от постоянни храносмилателни смущения, трябва да се консултирате с лекар. Неотдавнашно проучване на ГАЛЪП показа, че 48% от запитаните са имали киселини през предходните 12 месеца, но само 25% са потърсили лекарски съвет. Ако сте пробвали самолечение с антиациди и те не са потиснали симптомите, споделете факта с лекар, за да не се стигне до усложнения. Това е важно, защото е установено, че антиацидите не предпазват от киселинни увреждания деликатните части на стомаха и ЧЕРВАТА. След 10-20 години могат да се появят удебеления (откъдето идва и трудното преглъщане). Един на всеки десет души, приемащи антиациди, може да има сериозни скрити проблеми, затова винаги е необходима консултация с лекар.

ГАСТРИТ

Здравият стомах се пази от саморазрушаване с “хастар" от лигавица. Ако този пласт слузеста тъкан се наруши. може да се получи възпалениелалшмаха. Симптомите на гастрита наподобяват тези на стомашната язва: мъчителна пареща болка в горната част на коремната кухина до повдигане и повръщане. При по-тежки случаи на гастрит може да се стигне до повръщане на кръв (хематемеза), която е частично съсирена и прилича на смляно кафе. Острият гастрит може да е причинен от дразнители на лигавицата на стомаха като цигари, алкохол, аспирин, бупрофен и други болкоуспокоителни.

 

ИНФЕКЦИЯ С Helicobacter pylory

Основна причина за гастрита е инфекцията на стомаха от бактерия, наречена Helicobacter pylory. Това е една движеща се бактерия, която прави бразди в лигавицата на стомаха и го излага на киселинна атака. За да устои на високата концентрация на киселини, стомахът произвежда ензима уреаза, който превръща малки количества урея в балончета ammonia gas. Това алкално буферче покрива бактерията и я пази от стомашните киселини. Същевременно обаче газът допълнително дразни и възпалява стомашната стена. Helicobacter pylory може да бъде открита по няколко начина: р чрез кръвна проба, която да разкрие някои антитела на бактерията; чрез проба на издишания въздух: пациентът поглъща известно количество радиоактивна урея и половин час след това издишва в запечатана торбичка. Ако въпросната бактерия е налице, нейният ензим бързо ще преобразува уреята в амоняк и в лабораторната торбичка ще се открие радиоактивен амоняк; чрез проба от слюнката за установяване на признаци на инфекцията. Щом като бъде открита, бактерията може да бъде унищожена с помощта на комбинация от два антибиотика плюс бисмут или един антибиотик и някакво лекарство, блокиращо производството на киселина в стомаха. Според неотдавнашно съобщение от Нова Зеландия медът от цветовете на манука съдържа уникален антибиотик, който може да унищожи Helicobacter pylori.

ПЕПТИЧНА ЯЗВА

От пептичната язва страдат два пъти повече мъже, отколкото жени. По-широко разпространена обаче е язвата на дванадесетопръстника, която се среща при приблизително един на 10 възрастни. Най-податливата възраст за язва на дванадесетопръстника е между 20 и 40 години. Гастритната язва се появява обикновено 10-20 години по-късно. Инфекцията с Helicobacter pylori е причина за 85% от гастритните язви и за почти всички язви на дванадесетопръстника. Типичните симптоми за пептичната язва са :
• мъчителна болка на определено място
• болки нощем
• болка, която минава с антиацид
• болка, облекчавана с повръщане
• болка, която (особено при стомашните язви) се изостря при хранене
• болка (при язва на дванадесетопръстника), която се облекчава с ядене. Необходимо е да се спре пушенето и приемането на лекарства от рода на аспирина, защото е възможно те да се окажат единствена причина за проблема. Най-широко разпространеното съвременно изследване при пептична болка е ендоскопията. Мускулите се отпускат с лека венозна упойка, за да се сведе до минимум дискомфортът. След това през устата се вкарва в стомаха тънка гъвкава тръба, на върха на която има лампичка, система от лупи и клещи за биопсия. Така лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника се оглежда подробно и се откриват местата на възпаление ( гастрит), образуваните язви, кръвотеченията и удебеляванията. Съмнителните места се подлагат на биопсия и взетата проба от тъканта се анализира под микроскоп, за да се изключи възможността за злокачествени образувания.

ЛЕЧЕНИЕ
Пептичната язва се лекува по различни методи, но пациентът най-напред трябва да си помогне сам, като откаже пушенето, избягва алкохола, чая и кафето, аспирина и други дразнещи болкоуспокоителни и започне да поема храната си няколко пъти на ден по малко вместо в три основни яденета.

Медикаментозното лечението включва:
• различни антиациди: алуминиев хидроксид, сода бикарбонат, магнезиеви соли и калциев карбонат, които неутрализират високата киселинност;
• водородни блокери като ранитидин, симетидин и др., които намаляват киселинната секреция. При все че около 85% от язвите се излекуват за 2 месеца, близо 80% от тях рецидивират до една година след спиране на лечението. Ето защо някои пациенти трябва да взимат поддържащи дози през по-дълъг период от време;
• по-силния медикамент омепразол, който повлиява успешно 90% от язвите, но и в тези случаи повечето рецидивират, щом лечението спре;
• цитопротектанти, които действат чрез увеличаване на секрецията на лигавицата на стомаха или чрез покриване на язвата за защита от киселините;
• радикална терапия срещу Helicobacter pylori, вследствие на която пептичната язва рецидивира едва при 1-2% от излекуваните пациенти.

УСЛОЖНЕНИЯ

Ако пептичната язва разяде кръвоносен съд, настъпва кръвоизлив, който може да доведе до желязодефицитна анемия , последиците от която са прогресивна умора, бледост и задъхване. В повечето случаи кръвоизливът се дължи на ерозия на артерия. Стига се до повръщане на яркочервена или полусъсирена кръв. Макар и рядко, пептичната язва може да перфорира стената на храносмилателния тракт. Дразнеща секреция, наситена с киселини и ензими, прониква в коремната кухина и предизвиква силно възпаление и болка, отдавани на перитонит. Хроничната язва може да доведе до удебеляване на изхода на стомаха и на дванадесетопръстника. Това стеснява пътя на храната и затруднява движението й надолу. В резултат се стига до повръщане и загуба на тегло. Всички усложнения на пептичната язва изискват незабавно постъпване в болница за спешно лечение, в повечето случаи хирургическо. Поискайте съвет от лекар, ако:
• болката стане непоносима;
• болката в коремната кухина трае повече от 4 часа и особено ако се влошава;
• повръщането се засилва;
• повръщате кръв, кафеникава течност и нещо подобно на смляно кафе;
• екскрементите са много тъмни до черни;
• усещате обща слабост до немощ.

Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker